Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 
Колаж с Георги Раковски

Автор: Силвия Георгиева

Колаж: Калоян Желязков

  Георги Стойков Раковски е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

 • Зараждането на бунтовническия пламък

  Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е роден на 2 април (14 април по нов стил) 1821 г. в гр.Котел в семейството на търговеца Стойко Попович. Баща му произхожда от сливенското село Раково, откъдето идва и името Раковски, което синът възприема като фамилно. Майка му Руса е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година по време на една от Руско-турските войни (1828-1829) освобождава Котел и Сливен. В чест на вуйчо си Раковски сам се преименува на Георги. Друга интересна личност около Раковски е неговата сестра- Нанка Търпанска. Смела и непоколебима тя води усилена борба срещу фанариотското духовенство в родния Котел. Но за Капитан Георги Мамарчев и Нанка Търпанска ще Ви разкажем в следващите ни материали.

  Георги Раковски е самоук, но успява да научи различни езици, някои от които са гръцки, английски и френски. През 1837 година заминава за Цариград и там става един от учредителите на „Македонското дружество“, което цели освобождението на българите от турска власт. Под влиянието на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.
През 1841 година Георги Раковски заминава за Браила, където се готви за бунт. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт през февруари 1842 година, Раковски е осъден на смърт. Той успява да избяга с помощта на гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.

  Когато се завръща в Котел, заедно с баща си, Раковски взима участие в борбата на местните еснафи срещу чорбаджиите. Обвинени са пред турските власти за бунтовници и са осъдени на седем години затвор. Откарани са в Цариград за излежаване на присъдата и там остават от 1845 до 1848 година.
След започването на Кримската война Георги Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и трупа сведения за османските войски, които предава на руското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски отново е арестуван.

  През 1854 година Георги Раковски организира чета от дванадесет души и заедно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава опитва да се свърже с руските войници, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен руската армия се оттегля и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където пише за преживяванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „Горски пътник“.

Вестник Дунавски Лебедъ

  През 1860 година Раковски се премества в Белград. Там през 1861 година започва да издава вестник „Дунавски лебед“, в който се разискват теми от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната борба. В края на 1861 година „Дунавски лебед“ спира да излиза и в последния брой Раковски съобщава „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“. Други вестници на Раковски са „Бранител“, „Българска старина“ и „Будощност“.

• Председател на Привременното българско правителство

  През 1861 година Раковски пише „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Тези негови съчинения дават началото на нов етап в развитието на Георги Раковски. Той иска да организира армия на територията на Сръбското Княжество, с помощта на която да вдигне на въстание българското население. Така през 1862 година Раковски става председател на Привременното българско правителство.

  В края на 1866 година Раковски прави „Върховно народно българско гражданско начало“ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Неговите цели са да организира и изпраща чети в България и така да се сложи край на безразборното прехвърляне на такива чети по българските земи.

  През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за организиране на въоръжени чети, също така и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.

  На 1 януари 1867 година новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.

Лични вещи на Георги Раковски

/Лични вещи на Раковски, изложени в Националния исторически музей/

  В последните си мигове 1867 година Раковски е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко. Туберкулозата причинява абсцес на лявата гърда и след една несполучлива операция той издъхва на 8 срещу 9 октомври 1867 през нощта в ръцете на сестра си Неша. Погребението му, при стечение на цялата българска емиграция в Румъния, се извършва на 10 октомври, и тленните останки на великия котленец намират покой в гробищата Шербан-вода. От там, през юни 1885 г., благодарното потомство ги пренася тържествено в София.

Източници:

Слова Български - www.slova.bg

Официален уеб сайт на Община Котел - www.kotel.bg

История на България (Сайт на Kreston BulMar) - www.istoria.bg

Новинарски уебсайт - www.actualno.com

"10-те най" (уеб сайт) - www.10te.bg