Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 
На днешната дата 11 ноември през 1830 г. и 1850 г.са родени легендарните родолюбци - войводата Панайот Хитов и отреденият за наследник на Левски - Ангел Кънчев.

 

АНГЕЛ КЪНЧЕВ
Ангел учи в родна Трявна при Петко Р. Славейков, от когото може би получава зародиша на обичта към българското. На 17 години заминава за Белград, за да се запише в тамошната артилерийска школа, първото военно училище в Сърбия. През същата година се формира Втората българска легия, където Ангел се сближава с Левски и други революционери.
 
Когато следващата година сръбското правителство разтуря легията Ангел, огорчен, желае да напусне училището и Сърбия като се присъедини към останалите българи връщащи се към родината, но по настояване на Левски той остава. Тогава Кънчев пише възвание към бъларския народ: „Борбата е единственият път за отхвърляне на робството, за преобразяване на живота, за постигане на целта...”
 
Заради болест, Ангел се прибира в Русе, където със семейството му се местят от Трявна преди години. Там от местния управител Петър Златев Акиф паша е изпратен със стипендия да следва в Чехия. Там той показва изключителни способности. Има отличен успех и се класира първи сред своя клас. С него се гордеят всички българи в училището. Неговият съученик Симеон Златев в спомените си пише: ,, Ангел Кънчев правеше чест не само на нас българчетата в Таборското училнше, но и на целия си народ, понеже от основаването си това училище за пръв път (а може би и за последен) отбелязва в протоколите си подобен, ученик с такива способности и с такъв бърз и дълбок ум.“
През 1871 г. Ангел се прибира в родната земя, където без да губи време се свързва с хора като Никола Обретенов, Левски и БРЦК като цяло. Въпреки, че му е предложена завидна османска служба от местното управление, което и го изпраща да учи, той отказва. Това говори за неоспоримия му морал. Назначен е през същата година за помощник на Левски. От тогава стават доживотни другари, което за жалост въобще не продължава дълго. Левски му се доверявя безкористно, а това не се случва изобщо често. Кънчев допринася за организацията със своето образование и енергия, добавя няколко параграфа към наказателния закон на БРЦК и е важно бутало за делото.
На 5 март през 1872 г. се опитва да мине в Румъния, за да се срещне с Любен Каравелов, но е предаден и заобграден от турците, за да не попадне в ръцете им се самоубива като се прострелва, последните му думи са - „Да живее България!". На това става свидел Захари Стоянов, което пък оставя в него белега на патриотизма доживот.
 
ПАНАЙОТ ХИТОВ
 
През 1858 г. става хайдутин в четата на Георги Трънкин. Две години по-късно, след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него хайдутстват Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац, където са още войводите Дядо Ильо Малашевски, Цеко Петков, Коста Димински, Иван Кулин, Дядо Желю, Божил Бахов, Стаменко и други, и от Белград се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.


На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.


След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.

Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – Стоян Заимов, над него – Христо Македонски, Филип Тотю, митрополит Методий Старозагорски (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (в дясно) с шапката е Владимир Заимов.
След Освобождението Хитов живее в Русе. Той е околийски началник в Кула (1881 – 1885)[1].

Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на Съединението, събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на Стамболов е хвърлен в Русенския затвор.

Към 1900 г. е член на местното македонско дружество.[2] През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.[3]

Панайот Хитов умира в Русе на 22 февруари 1918 г., на 87 години, и е погребан в градските гробища. През 1978 г. тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери, сред които Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев.