На 3 май 1876 г. сборната чета на Иларион Драгостинов (главния апостол в Сливенския революционен окръг на Априлското въстание), Стоил войвода, Георги Дражев и Георги Обретенов вдигат въстанието в Сливенския революционен окръг. По-долу ще Ви представим бележитото събитие.

   В средата на февруари 1876 г. в Сливен пристигат апостолите Георги Икономов и Стоил войвода от с. Инже кьои (дн. Стоил войвода, Новозагорско). Икономов има за задача да подготви в родния си град идването на главния апостол Иларион Драгостинов и помощник апостола Георги Обретенов (Обретенов е син на известната Баба Тонка).

obretenov

 

 

   В Сливенския революционен окръг дейността на апостолите е свързана с трудната задача да повдигнат революционния дух, понижен след неуспеха на Старозагорското въстание от 1875г. Те обхождат окръга, за да набележат конкретна програма за настоящата борба. Подготовката там се затруднявала от обстоятелството, че в града имало съсредоточени значителни полицейски и военни турски части, които били нащрек, понеже от Старозагорското въстание били минали само няколко месеца. При това неблагоприятно положение Стоил войвода предложил на комитетските дейци да създадат тайна въстаническа база в района на местността Сините камъни край Сливен, която да служи за склад на храни, оръжие, боеприпаси, а също и за укритие на заподозрени от властите революционери.

   На път за Сливен, градът на вехтите войводи и център на Втори революционен окръг, апостолът Иларион Драгостинов се отбива в родното Арбанаси, за да види близките си. „И жален час беше“ – отбелязва сестра му Евгения. Баща му взема наниза жълтици от майка му и му ги подава с думите: „Вземи, сине, това за народното дело. Да ти помага Бог и света Богородица да те пази!“. Майка му Елена целува сина си по челото. Сълзи овлажняват очите й – Иларион ги успокоява. В късната вечер снежната буря заличава стъпките му.

947259 0 1470603601 2

 

 

   На 27 март 1876 г. той пристига в Сливен и отсяда в дядо - Тодювия хан в Клуцхор. Свиканото събрание на комитета продължава три часа. Подготовката за въстание в Сливен се съживява.

  

   Иларион Драгостинов и Коста Тотюв, посещават Ямбол и се срещат там с Георги Дражев, председател на местния революционен комитет. Главният апостол остава много доволен от подготовката на въстанието. По същото време Георги Обретенов предприема обиколка из селата западно от Сливен. Нено Господинов и Никола Киряков са из някои сливенски села, а Д. Кукумявков и Д. Събев кръстосват Котелския край.

   На 19 април Стоил войвода с няколко съзаклятници се отправя в планината да организира въстаническа база – за укриване на оръжието и заплашените от арести комитетски хора.

Властите изпратили потеря по дирите на четниците, но опитният хайдушки войвода им устроил засада, прострелял главатаря на преследвачите си и отрядът им се пръснал. Тази случка увеличила напрежението в гр. Сливен. Междувременно властите успели да заловят и арестуват комитетски куриери и дейци и направили още разкрития.  

   В такъв момент пристигнало известието за избухването на Априлското въстание в Тракия. Не на последно място за лошото състояние на нещата в окръга допринесла и липсата на достатъчно оръжие. Голяма вреда на движението нанесъл и току-що пристигналият от Влашко самозван деец на Букурещкия БРЦК - Димитър Топалов, който убеждавал сливенските революционери да не въстават, а да изчакат идващите многобройни чети от Румъния начело с генерал Кишелски. След тази агитация мнозина дейци се отказали и се укрили.

   За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода решили да вдигнат бунта незабавно, да изпълнят набелязания план и да вдигнат селата от Котленския край независимо от броя на силите. Нощта на 2 срещу 3 май е решаваща. В къщата на Андон Кутев знамето е ушито от Петрана Обретенова, сестра на Георги Обретенов. То е развято и всички присъстващи го целуват. На 3 май преди пладне начело с Георги Дражев пристигат бунтовниците от Ямбол.

2 georgi drajev2

 

 

   Създадена е обща чета. За неин ръководител е избран Стоил войвода. Иларион, Георги Обретенов и Дражев образуват военен съвет. Политически ръководител си остава Иларион Драгостинов – Арбанасчето. Очакваните от Сливен, Ямбол, Котел, Карнобат и селищата четници обаче не идват.

Настъпва свежото пролетно утро на 6 (18) май. Четниците са строени с лице към слънцето. „Свалете калпаците“ – казва Иларион Драгостинов. В този миг изваждат и развяват знамето, като избират Стефан Серткостов за знаменосец. Четниците минават и целуват пряпореца под кръстосаната сабя на Иларион и пушката на Стоил войвода. Оттук, от Кушбунар, започва пътят на четата по живите въглени на борбата.

Иларион Драгостинов и Георги Обретенов са облечени в хусарски униформи, а Стоил войвода е в хайдушка премяна. Четата нощува в местността Голямата могила.

stoil

На 7 май слънцето облизва белотата на върховете. Четата навлиза в чисто българското Нейково. Нейковци вече са въстанали. Пред забитото знаме на мегдана в празнична премяна с изнесените хоругви отец Никола заклева новите четници. От селото, начело с Дали Ради, са тръгнали 30 юнаци. Преди обяд четата влиза в Жеруна (дн. Жеравна). Щом ги виждат, турците хукват да бягат. Поп Тодор благославя новото дело. Васил Дойнов слага барут в шепите на четниците с думите: „Когато гръмне, не са плашете“.

   На 9 май четата тръгва към Нейково. Времето е студено и мрачно. От Търговище до Сливен турската власт съобщава, че в Нейково и Жеруна е имало бунтовници. От голия хълм Дъгата поляна и от дъбовата гора Адън кория ги посреща пушечна стрелба. „Кринката“ на Иларион и Стоил и „Берданата“ на Георги Обретенов отговарят с честа и точна стрелба. Сражението трае два часа. Георги Обретенов и няколко четници прикриват изтеглянето на дружината към пролома на Нейковска река. В местността Пожара е второто голямо сражение – в него участва и конница. В Сукбунар пада убит Георги Обретенов.

   Иларион взима пушката му и със сълзи на очи се прощава с приятеля си. Ранен е Стоил войвода. След последния куршум Дели Ради излиза с нож и е повален от куршумите на потерята.

Четата се разделя на групи. Най-голяма е тази на Стоил войвода – с него тръгват Иларион, Георги Дражев, Стефан Серткостов. На 9 срещу 10 май те виждат запалените огньове на потерята и аскера, които чакат утринта, за да унищожат шепа мокри, изгладнели, изтощени четници. Падналата мъгла обаче им помага да се измъкнат от преследвачите.

Те достигат Кална усоя, близо до прохода Вратник. В завързалата се престрелка пада убит, само на 24 години, Иларион Драгостинов, загива Стефан Серткостов и други четници. Стоил войвода ридае неутешимо – няма го Арбанасчето, отишли са се верни другари. На 11 май останалите живи четници – измъчени, гладни и отпаднали, попадат в плен.

Стоил войвода отказва да го водят в Сливен и заради непреклоността си, до Сатма чешма го обезглавяват. Побиват на колове главите на Иларион, Стефан, Стоил и други четници. Взимат им дрехите, а труповете изхвърлят.

   На 12 май раненият Георги Дражев е заловен от вражеска потеря в местността „Чешме“ между селата Бинкос и Близнец заедно със Стоил войвода. Откаран е първоначално в Нова Загора, после в Одрин. Осъден на смърт от военнополеви съд. Връщат го обратно в Ямбол и на 29 юни е обесен заедно със съмишленика си Жеко Андреев пред родната си къща (където сега се издига ловния дом). Неговите последни думи са призив борбата да продължи:

„...Възкресни, България!“.

 

Фондация Тервелъ

 

Източници:

“Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820-1876 г.”

Стоян Калпушков

Иван Костадинов